Как започнаха чилийските протести
Президентът Себастиан Пинера е под натиск да успокои масовите вълнения в нормално стабилната латиноамериканска нация
Мартин Бернети/AFP/Getty Images
Нови пожари и вълнения избухнаха в градовете в Чили тази седмица въпреки усилията на изпадналия в битка президент да потуши най-голямата политическа криза в страната от три десетилетия.
Протестиращите се сблъскаха с полицията за безредици в столицата Сантяго, която беше погълната от сълзотворен газ и дим.
Ето какво трябва да знаете.
Как започна всичко?
Масовите протести започнаха в средата на октомври, след като цената на пътуването в метрото на Сантяго беше увеличена с 4%. Студентите призоваха жителите на града да спрат да плащат за билети. Скачането на турникета бързо се превърна в по-големи демонстрации и хаос, с грабежи в супермаркети, бунтове по улиците и подпалване на 22 метростанции, казва Vox .
Дясноцентристкият президент Себастиан Пинера призова за извънредно положение, въведе полицейски час в градовете и изпрати 20 000 войници на улиците, твърдейки, че Чили е във война с мощен, непримирим враг.
Но протестите ескалираха, оставяйки най-малко 20 загинали и 9200 задържани, според последните данни на министерството на правосъдието. Исканията на демонстрантите нараснаха и включват по-добри пенсии, по-високи заплати, по-ниски цени за комунални услуги и подобрени обществени услуги.
Докато организираните престъпни групи доминираха в заглавията на фона на палежите и грабежите през първата седмица, разказът се промени в петък, 25 октомври, когато един милион души се събраха на мирна демонстрация в столицата, казва Vox.
Докато тълпи от колоритни демонстранти се простираха по пътищата на Сантяго, докъдето стигаше окото, шумът от тенджери и тигани, които се звънят с лъжици, шумът, който се превърна в саундтрака на народното въстание, беше цепен в ушите, казва Сантяго Таймс .
Вестникът твърди, че повече от 5% от населението на страната се е явило на протеста, описан като най-големия единичен марш от умиращите години на диктатурата на Аугусто Пиночет, който наблюдава военния преврат на чилийското социалистическо правителство през 1973 г. и управлява до 1990 г.
Как реагира Пинера?
Оттогава президентът се извини за първоначалния си подход и предложи по-успокоителен тон. Той смени осем министри в кабинета си и спря увеличението на тарифите в метрото.
Пинера, който самият е бизнесмен милиардер, призова за нов социален пакт, обещаващ по-високи данъци за богатите, за да се увеличат минималната работна заплата и пенсиите и да се намалят цените на лекарствата и да се подобри здравното осигуряване.
Но анкета, публикувана в местния всекидневник La Tercera и проведена от чилийския социолог Кадем, установи, че 80% от чилийците смятат реформите за неадекватни.
Проучването показа, че рейтингът на одобрение на Пинера е паднал до 14%, което е най-ниското за чилийски президент от връщането на страната към демокрацията преди три десетилетия, съобщава Ройтерс .
–––––––––––––––––––––––––––––––––– За обобщение на най-важните истории от цял свят – и сбит, освежаващ и балансиран поглед върху дневния ред на новините за седмицата – опитайте списание The Week. Вземете своя първите шест броя безплатни ––––––––––––––––––––––––––––––––––
Новинарската агенция отбелязва, че Чили, най-големият производител на мед в света, отдавна е една от най-проспериращите и стабилни икономики на свободен пазар в региона. Но утвърденото неравенство и нарастващите разходи за живот бяха ключови проблеми зад протестите.
Добавя се, че подобни сцени са се разиграли в градове по света през последните месеци, от Хонконг през Бейрут до Барселона, споделяйки общ гняв към управляващите елити.
Въпреки това Еухенио Тирони, политически консултант в Сантяго, казва на Financial Times че чилийските протести са по-спонтанни и децентрализирани от другите протести.
Какво се случва след това?
Върховният комисар на ООН по правата на човека, бившият президент на Чили Мишел Бачелет, обяви, че изпраща екип, който да разследва твърдения за нарушения на човешките права срещу протестиращи.
Междувременно Vox отбелязва, че е налице натискът за успокояване на вълненията преди световните лидери да пристигнат за срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) в Сантяго в средата на ноември. В чилийската столица се провежда и COP 25, Конференцията на ООН за изменението на климата, през декември. Часовникът тиктака, но решенията остават неуловими, казва Vox.
