Лили Елбе: трансджендър артистът зад The Danish Girl
Една от първите в света, подложени на пионерска операция, Лили беше транссексуална икона от 20-ти век
The Danish Girl, бестселър книга и предстоящ филм, запознава нова публика с Лиле Елбе, трансджендър артист и един от първите хора в света, подложени на операция за смяна на пола.
Лили е родена като Ейнар Вегенер в селските райони на Дания през 1882 г. и е идентифицирана като мъж през по-голямата част от живота си. Пейзажист, той отива в Кралската датска академия за изящни изкуства в Копенхаген, където среща Герда Вегенер, успешна художничка и илюстратор, която ще продължи да работи за модните списания Vogue и La Vie Parisienne. Двойката се омъжила млада и нямала деца.
Първият преход на Ейнар в Лили се случи случайно, според Daily Telegraph . Когато един от моделите на Герда не успя да се яви за картина, тя предложи Ейнар – с неговата висока, стройна физика – да носи дрехите вместо това. Първоначално той се съпротивляваше, но в крайна сметка се поддаде на предложението.
„Първоначално Лили е създадена, за да служи като заместващ модел на съпругата на художника на Ейнар, но става нейна спътница и бягство от мъжествеността за самия Вегенер“, обяснява Бернис Хаусман от английския отдел на Университета на Айова.
Пишейки в дневника си по това време, Ейнар каза, че се чувства изненадващо комфортно в роклите и чорапите. „Не мога да отрека, колкото и странно да звучи, че се наслаждавах на това прикритие. Хареса ми усещането за меко дамско облекло“, написа той. „Чувствах се много като у дома си в тях от първия момент.“
Ейнар започна да се съмнява в полова си идентичност и скоро започна открито да живее като жена на име Лили. Той и Герда пътуват през Италия и Франция, уж за да избягат от слуховете, които се разпространяват, най-накрая се установяват в Париж през 1912 г.
Периодът между 1910-те и 1920-те години беше „некакъв силен знак за транс и куиър културата в Европа“, казва Сюзън Страйкър, транссексуален историк и режисьор и професор в Университета на Аризона.
Лили се впусна в поредица от пионерски и изключително рискови операции за смяна на пола в Германия. По-късно тя описа прехода си като прераждане в жената, която винаги е знаела, че е. Операциите й позволиха да стане законно призната за жена и тя получи паспорт с името Лили Елба.
Лили и Герда останаха във връзка дълги години, въпреки нейния преход. „[Датското момиче] изобразява Герда като хетеросексуална жена, която е омъжена за мъж, който преминава през преход на пола, и че има нещо трагично в това, че тя загуби съпруга си“, каза Страйкър. Мнозина обаче предполагат, че Герда всъщност е била транс-приятелска и бисексуална. „Не мисля непременно, че е очаквала живота, който имаше с Лили, но изглеждаше невероятно отворена за това“, каза Страйкър.
Двамата обаче се развеждат по приятелски начин през 1930 г. Лили започва връзка с търговеца на произведения на изкуството Клод Лежен и с нетърпение очаква последната си операция, включваща трансплантация на матка, за да могат един ден да имат деца. Но тя почина от следоперативни усложнения на следващата година, само няколко дни след 50-ия си рожден ден.
Историята на нейния живот е превърната в две книги - Мъжът в жена (публикувана за първи път през 1933 г.) и Датското момиче (2001), адаптирана във филм с участието на Еди Редмейн, който трябва да излезе през януари следващата година.
[[{'type':'media','view_mode':'content_original','fid':'84188','attributes':{'class':'media-image'}}]]
