Как Либия държи мигрантите извън ЕС - на всяка цена
Великобритания беше щастлива да си затвори очите за бруталното и нечовешко отношение на Кадафи към мигрантите, задържани в лагери
Европейските лидери бяха критикувани за селективните хуманитарни импулси, които ги накараха да се обърнат срещу бившия си съюзник полковник Кадафи, като същевременно останаха пасивни пред лицето на потискането на продемократичните протести в Йемен или Бахрейн. Либийският петрол е посочен като една от основните причини за това несъответствие.
Но има и друг аспект на европейското лицемерие и двойни стандарти в отношенията с либийския диктатор, който е получил по-малко внимание, а именно решаващата роля на Либия като бариера срещу нежеланите имигранти в Европа. Тъй като сега започва да се очертава възможен край на либийската гражданска война, като Кадафи изпраща своя пратеник Абделати ал Обейди в Гърция, за да обсъди изход от конфликта, си струва да си припомним степента на подобно сътрудничество.
Повече от десетилетие процъфтяващата либийска икономика е дестинация за легални и нелегални мигранти от Африка и дори по-далеч в Бангладеш и Китай. Разширеното либийско крайбрежие също беше трамплин за миграция без документи към Европа. След прочутата целувка на Тони Блеър през 2004 г., Кадафи сключи поредица от споразумения с Европейския съюз и отделни правителства, в които Либия на практика стана съпартньор в налагането на „външния“ граничен контрол на Европа.
Съвместни военноморски патрули с Италия; закони, санкциониращи нелегалната имиграция; репресия срещу „контрабандистите на хора“; нови центрове за задържане и процедури за депортиране; споразуменията за обратно приемане на мигранти, заловени в морето, всички тези събития отразяват новата готовност на Либия да си сътрудничи с програмата за изключване на Европа и много от тях бяха частично финансирани от ЕС и Италия. Хуманитарните съображения очевидно отсъстваха в тези договорености. Либия никога не е подписвала Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и няма функционираща система за убежище. Икономическите мигранти и бежанците в Либия бяха рутинно задържани в продължение на месеци и дори години в ужасяващо пренаселени центрове за задържане, където изнасилванията, насилието и изтезанията бяха често срещани. Всяка година хиляди африкански мигранти бяха депортирани до либийско-суданската граница и изоставени в пустинята, или върнати обратно в страните на произход с чартърни полети за депортиране, без да бъдат проверявани, за да се установи дали се нуждаят от закрила на бежанците. Имаше и твърдения, че патрули на либийската брегова охрана са открили огън по лодки с мигранти. Тези практики не бяха непознати: много от тях се съдържаха в доклади на Amnesty International и други правозащитни организации. Но същите правителства, които толкова бурно осъдиха настоящите нарушения на правата на човека от страна на Кадафи, нямаха какво да кажат за бруталното и нечовешко отношение на Либия към мигрантите.
От гледна точка на Европа тази система работи изключително добре. В Италия и Малта имаше драматично намаляване на броя на пристигащите мигранти през 2009 г. в резултат на либийското сътрудничество. Като възложи своя граничен контрол на диктатура без функционираща система за убежище, Европа успя да попречи на търсещите убежище да стигнат до нейните брегове, като същевременно продължи да прокламира своя ангажимент към принципа на закрила на бежанците. Други съседи на ЕС също са действали като буферни зони в европейския имиграционен контрол, включително Тунис и Мароко, Украйна и Турция. Но никой не е бил толкова безмилостно ефективен като Либия. Кадафи беше проницателен и циничен манипулатор на имиграционните манипулации на Европа, които осигуряваха на Либия постоянен поток от пари, оборудване, технологии и също допринесоха значително за собствената му краткотрайна политическа реабилитация.
Миналото лято той поиска от ЕС 5 милиарда евро, за да предотврати „почерняването“ на Европа. През октомври той получи обещание за 50 милиона евро през следващите три години като част от „дневен ред за сътрудничество“, подписан от Европейската комисия. Събитията от последните два месеца направиха последствията от това сътрудничество невъзможно да бъдат игнорирани.
В началото на март Ройтерс съобщи, че африкански мигранти са били насилствено въведени в силите на про-Кадафи и атакувани от бунтовници, които вярват, че всеки с черна кожа е наемник. Около 410 000 мигранти избягаха от Либия в съседни страни, а либийската врата към Европа изглежда отново се отваря. Миналата седмица, според ВКБООН, над 2000 мигранти пристигнаха в Малта, което накара Малтийската зелена партия да спекулира, че Кадафи умишлено е използвал имиграцията, за да оказва натиск върху ЕС, използвайки „известни тактики за изнудване“.
Според йезуитската служба за бежанци в Малта, 70 еритрейци, бягащи от Либия, са се удавили при опит за същото пътуване. Други 2000 еритрейци, блокирани в Триполи, призоваха за международна помощ.
Остава да видим дали Европейският съюз има волята или желанието да се намеси от името на мигрантите, които се е опитвал да държи настрана толкова дълго, или дали, докато продължаващите преговори в Гърция, предпочита да търси друго либийско правителство който може да изпълни тази роля със същото усърдие и ангажираност като Муамар Кадафи.
