Клиф Ричард: подновени въпроси за медиите и полицията
Защо полицията не предупреди певеца за нападението си - и защо BBC смяташе, че е оправдано да го засрами?
Гаван/Гети Имиджис
През 1962 г. свежият Клиф Ричард изпява пътя си в сърцето на нацията с песента Summer Holiday. Щеше да има, скандира той, „забавление и смях… няма повече притеснения за мен или теб“.
Петдесет и две години по-късно настоящата му лятна ваканция беше разбита от историческо обвинение за сексуално насилие над непълнолетно момче. Той категорично отрича каквито и да било грешни действия и, съдейки по повечето реакции, има значително съчувствие към положението му. Но дори обвинението да изчезне утре, последствията от него ще надвиснат над останалата част от досегашния златен живот на Ричард.
Редовно се събуждаме за новини за нови арести или нови присъди на знаменитости, обвинени в сексуални престъпления в далечното минало. Но за повечето това дойде като гръм от ясно небе: мнозина вярваха, че след като случаят Савил е привлякъл толкова много внимание – телевизионни документални филми, статии, дори книги – всеки, който има обвинения, отдавна ще се появи.
Твърди се, че обвинението срещу Ричард е отправено в Шефилд преди 14 месеца, дълго време, докато полицията е чакала, преди да предприеме действия.
Разкритието на полицейско разследване е разваляне и поражда нови опасения относно отношенията между медиите и полицията.
Сър Клиф беше на почивка в Португалия, докато полицията разби английската му къща и научи за нападението едва след като Би Би Си излъчи своята информация. Как така BBC чакаше в мезонета на певеца в провинцията на Бъркшир, когато цивилните офицери се качиха в конвой от немаркирани автомобили?
Доминик Грийв, главен прокурор до неотдавнашната промяна в кабинета, предполага, че ченгетата трябва да дадат обяснения: той нарече разследването на полицията в Южен Йоркшир „странно“ и „много съмнително“. Снимачни екипи, подкрепени от хеликоптер, не се скитат из страната с възможността да се натъкнат на подобна история.
Майкъл Паркинсън, някогашният водещ на чат шоу, се обърна към Би Би Си, като я обвини, че води медиен лов на вещици. „Никой, който не е обвинен, не трябва да бъде посочен от полицията и не трябва да бъде съобщаван във вестниците“, каза той.
Объркващо е, че полицията промени историята си: отначало благодариха на медиите, че разпространиха случая и по този начин извадиха нови свидетели, но не пожелаха да кажат каква допълнителна информация е била разкрита.
След това обаче те казаха, че BBC ги е принудила (привидно неохотно) да потвърдят момента на издирването, като твърдят, че вече знае за разследването и ще излъчи този факт във всеки случай, като по този начин потенциално застраши операцията по издирването.
Така че полицията - очевидно - потвърди времето на нападението с Би Би Си, за да избегне потенциално вредни предварителни новини.
Самият Ричард е казал, че подмятанията, за които той е знаел, са летели из интернет от известно време. Той беше решил да не ги удостои с коментар, който да съживи слуховете с кислорода на публичността.
Има правила (рядко прилагани) за това какво може да бъде публикувано в случай на полицейско разследване и те трябва да изключват назоваването на заподозрян (защото това е, което сър Клиф всъщност се е превърнал в очите на обществеността), преди да бъде обвинен, нищо преди дори да бъде арестуван.
Журналистите и телевизионните оператори, наясно, че най-голямата опасност, пред която изглежда са изправени, е удар по китката, през последните години прокараха кочия и коне през тази забрана. Спомнете си случая с Кристофър Джефрис, училищния учител, посочен през декември 2010 г. от някои вестници като вероятния убиец на 25-годишния ландшафтен архитект Джо Йейтс.
Джефрис беше първоначалният (макар и напълно невинен) заподозрян от полицията, очевидно с мотива, че е наемодател на жертвата и изглеждаше – в очите на полицията и таблоидите – странен, с привидно оцветена коса. Джефрис успешно съди много вестници и стана поддръжник на Hacked Off, организацията, която иска пресата да бъде поставена под законов контрол. Медиите за кратко овладяха ентусиазма си да хвърлят оръжието.
Може би Би Би Си, вероятно все още озадачена от неуспеха си да излъчи програма Newnight, която би разкрила множеството престъпления на Джими Савил (провал, който отчасти доведе до отстраняването на тогавашния генерален директор), да реши да изпълни възрастта... стара медийна поговорка „публикувай и проклет да бъде“? Може ли да си позволи да се изправи пред допълнителни обвинения, че е малодушен? Моментът е лъжичка и в тези дни на конкурентно денонощно отразяване на новините трябва да се вземат бързи решения или да се загуби предимството.
Въпреки това може да бъде попитан дали Би Би Си трябва да извършва такъв тип журналистика. Като одобрен от държавата телевизионен оператор, не трябва ли да се ограничи до репортажи? Някак си, откакто досадната афера с досиетата, която толкова травмира Би Би Си преди десетилетие, не намери своя баланс. Върнете се на ежедневната работа, някои се изкушават да умоляват.
Полицията в Южен Йоркшир се чувства огорчена – и написа писмо, за да го каже – че Би Би Си се забави да признае последователността на събитията и да признае, че силата не е „източникът“ на изтичане. В писмото се обвинява Би Би Си в нарушение на редакционните указания.
Но остават въпроси: защо Клиф Ричард – в чужбина и на почивка – беше поставен в позицията на постоянен обвинен в престъпление, унищожаващо репутацията, без дори да бъде предупреден от полицията, че домът му ще бъде обискиран? Защо BBC смяташе за правилно да засрами обществена личност (в този момент не знаеща за нищо повече от интернет слухове) по такъв привличащ публичността начин?
Други медийни организации, знаейки, че срещу певеца е повдигнато обвинение, се сдържаха отговорно, докато сър Клиф не беше разпитан поне от полицията? Това, като се имат предвид въртящите се слухове в интернет, изглежда вероятно. Най-важното – трябва ли да бъде повдигнато официално обвинение срещу него – може ли Клиф Ричард да се надява на справедлив процес, неопетнен от спекулации и клюки? Неговите фенове не се страхуват.
