Незабавно мнение: Борис Джонсън е „зает да прехвърля отговорността“ за коронавируса
Вашето ръководство за най-добрите колони и коментари в петък, 17 юли
Борис Джонсън разговаря с главния изпълнителен директор на Лондонската линейка Гарет Емерсън (вдясно) и председателя на Лондонската линейка Хедър Лорънс (вляво)
Ben Stansall/WPA Pool/Getty Images
Ежедневният обзор на седмицата подчертава петте най-добри мнения от британските и международните медии, с извадки от всяка.
1. Джонатан Сакси в The Daily Telegraph
на министър-председател, който не успява да ръководи
Докато светът е във въртене на Covid-19, Борис Джонсън е зает да прехвърля отговорността
Съобщението на министър-председателя [завръщане на работа] изглеждаше като упражнение за прехвърляне на отговорността както към местните съвети, така и към шефовете. Позволяването на повече свобода на преценка на работодателите по отношение на служителите, работещи от вкъщи, изглежда малко вероятно да има голямо значение за градове като Лондон - икономическият двигател на Великобритания - който остава виртуален призрачен град. Правителството също наскоро обяви набор от мерки, уж за да помогне на британската икономика да завие. И все пак тези мерки – и мерките за облекчаване освен това – не стигат достатъчно далеч, за да предотвратят катаклизмични нива на безработица и бизнес колапс, след като схемата за отпуск приключи. Задаващата се мегарецесия ще създаде подходящи условия за социални вълнения... Кой знае какви конфликти – вътрешни и международни – могат скоро да възникнат? Това са зрели условия за сектантство и междуетнически конфликт, тъй като ресурсите стават оскъдни и парите пресъхват, особено в страни без финансовата огнева мощ на Обединеното кралство и САЩ. Но нека не бъдем самодоволни и в последните страни. Когато хората нямат какво да губят, те често го губят!
2. Пол Кругман в The New York Times
за предстоящата криза на безработицата
Следващото бедствие е само след няколко дни
Радостните отричания, че Covid-19 представлява заплаха, отстъпиха място на веселите откази, че бързото повторно отваряне ще доведе до нов скок на инфекциите; сега, когато скокът е върху нас, републиканските губернатори реагират вяло и неохотно, докато Белият дом не прави абсолютно нищо. И сега още едно бедствие — този път по-скоро икономическо, отколкото епидемиологично — е само след дни... Увеличените обезщетения [за безработица] имаха двоен ефект. Те означаваха, че има много по-малко нещастие, отколкото човек би могъл да очаква от кризата, която временно ликвидира 22 милиона работни места; по някои показатели бедността действително е намаляла. Те също помогнаха за поддържането на онези части от икономиката, които не бяха заключени. Без тези спешни обезщетения съкратените работници щяха да бъдат принудени да намалят разходите навсякъде. Това би генерирало цял втори кръг от загуба на работа и икономическо свиване, както и създаване на огромна вълна от пропуснати наеми и изгонвания. Така че увеличените обезщетения за безработица са решаваща спасителна линия за десетки милиони американци. За съжаление всички тези бенефициенти сега са само на няколко дни преди да бъдат изхвърлени зад борда.
3. Саймън Дженкинс в The Guardian
относно разкритите грешки на нашествието
Войната в Ирак най-накрая получава подобаващ контрол – от телевизионна програма
Имало едно време в Ирак е най-изпепеляващият антивоенен документален филм, който съм гледал. В пет части в понеделник по BBC2 не са трясъци, писъци и сълзи. Запичането не е висцерално. Това е интелектуално. Сред кадрите от войната от 2003 г. чуваме просто спокойния разказ на хора, чийто живот е бил травматизиран от конфликта, които са свидетели на разтърсващата непристойност на две велики демокрации, използващи смъртта и разрушението, за да преследват политическата програма на своите лидери. Това показва, че моралът на проекцията на властта не е напреднал от Средновековието. Трупът си остава труп. Сега поне имаме възможност да чуем от жертвите... Този документален филм (и свързаната с него книга) ни разкрива пълния мащаб на войната в Ирак. Една фалшива свобода струва около четвърт милион иракчани живота им. То дестабилизира регион и несъмнено допринесе за колапса на реда в Сирия. Не направи нищо, за да спре тероризма във Великобритания или другаде, дори обратното.
4. Моли Робъртс в The New York Times
върху крехкото равновесие между политика и наука
Антъни Фочи сключи примирие. Тръмп го унищожава.
Ние, хората, вярваме във Фочи от близо 40 години, въпреки че самото доверие е почти остаряло. Консерватори, толкова консервативни като конгресмен Лиз Чейни (R-Wyo.) скочиха да го защитят в Twitter, когато той беше атакуван, наричайки го „един от най-добрите държавни служители, които някога сме имали.“ Когато сенатор Ранд Пол (R-Ky. .) го нарече в изслушване в Конгреса, законодателят, който противоречи, се почувства длъжен да добави неохотната кода, „колкото и да те уважавам.“ Науката и пристрастната политика изглеждат, в нашата ера, по същество в конфликт. Единият се основава на реалността, ориентирана към фактите, а другият – на завъртането на точките. И все пак Фочи повече от всяка друга фигура е посредник за поколенчески мир между двата свята. Сега, когато пандемията от коронавирус раздели една вече разкъсана страна между тези, които вярват, че болестта е всеобхватна опасност, и тези, които вярват, че тя е опасно пресилена, справедливо е да се запитаме: Как този човек успя да стане единственият съдия в страната тръстове — и как ще се справим, когато той си отиде?
5. Ед Конуей, икономически редактор в Sky News, в The Times
за опростяване на данъците
Нека запалим огън за всяка данъчна лента
Нека започнем, като си припомним трите основни причини изобщо да имаме данъци. Първото и най-очевидно е да се съберат пари за финансиране на държавата - фискалната цел. Второ, ние използваме данъците като инструмент за преразпределяне на пари, предимно от богатите към бедните. Трето, ние използваме данъци, за да обезкуражим хората да правят неща: мита върху тютюна, за да спрат хората да пушат, данъци върху захарта за борба със затлъстяването, мита върху горивата, за да спрат хората да замърсяват пътищата... Но докато мнозина се фиксират върху сложността на данъчната система, истинската проблемът не е само в множеството различни ставки, надбавки и вратички, а в основите. Ние облагаме грешните неща. Тук се намесва прогресивният данък върху потреблението. Основният принцип е, че вместо да облагате хората с данък върху това, което печелят, вие ги облагате с данък върху това, което харчат. Това не е съвсем същото като премахването на всичко и замяната му с подобрена версия на ДДС – всъщност е малко по-просто.
