Три звезди Мишлен: кулинарен Оскар или отровен потир?
Млад ресторантьор в Реймс се присъедини към редиците на тризвездните готвачи. И така, къде е шампанското?
2014 AFP
ВИЕ трябва да съжалявате за Арно Лалеман. 39-годишният френски готвач днес бе удостоен с желаната трета звезда - Най-голямото отличие на Michelin - за изисканото му готвене в Asiette Champenoise, ресторанта, който управлява в Реймс, столицата на шампанското на Франция.
Това последва миналогодишната чест да бъде наречен французин готвач на годината от ръководството на Gault&Millau и би трябвало да бъде извинение за значителна радост.
Вместо това оставя малко кисел вкус.
Първо, няма изненада, че ресторантът на Lallement се присъедини към редиците на елита с три звезди - защото седмичното списание Le Point миналата седмица избра да изтече новините преди днешната публикация на Червения гид на Michelin за 2014 г.
Второ, Жил Пудловски, хранителен критик, който пише колона за Le Point, допълнително развали атмосферата, като каза, че Лалемент не заслужава повишаването му от две звезди на три – и че ако някой в Реймс е трябвало да спечели трета звезда, това е Съперникът на Lallement, Philippe Mille в Les Crayeres.
Трето, Пудловски постави под въпрос дали Червеният гид на Michelin е загубил авторитета си през последните години – особено сега, когато се управлява от бивш висш изпълнителен директор в отдела за гуми на Michelin (да не забравяме, че производството на гуми е основната дейност), наречен Майкъл Елис.
Престъплението на Елис – според Пудловски – не е само да бъде американски – „Не могат ли да намерят французи, които да управляват това ръководство?“ той се ядоса Пазителят – но изглежда, че той се опитва да изтръгне контрола върху вземането на решения на Michelin от анонимните инспектори на ресторанти, чиято дума винаги е била свещена.
Елис каза, че иска да разпознае младите готвачи. „Това някаква причина ли е да забравим да коронясваме неоспоримите готвачи?“ — пита Пудловски.
Коментарите на Пудловски могат да бъдат отхвърлени като реплики на човек със собствена серия от явно „анти-Мишлен“ ръководства за натискане – гамата Le Pudlo. Той обаче съвсем не е първият любител на храната, който пита през последните години дали Michelin не е загубил сюжета.
Две неща се промениха: възходът на социалните медии прави много по-лесно за посетителите сами да разпространят информацията – заедно с размита снимка на ястието пред тях – вместо да се доверяват на думите на анонимен инспектор на ресторанти. И видът на богато украсени заведения за готвене и колосани покривки, предпочитани от Michelin, вече не впечатляват много от тези, които могат да си позволят да ги посетят.
Много топ готвачи все още се интересуват, разбира се – особено тези, които имат звезда или две и се надяват да получат подобрение. Гордън Рамзи разказа наскоро как е плакал открито, когато неговото нюйоркско заведение, Гордън Рамзи в The London, загуби втората си звезда. Това е много емоционално нещо за всеки готвач... Все едно да загубиш приятелка, каза той на водещия на норвежкото чат шоу Фредрик Скавлан. Искаш я обратно.
Но Марко Пиер Уайт има много различен поглед. Той каза на редактора на Waitrose Kitchen Уилям Ситуел : Когато бях момче, спечелването на звезда на Мишлен беше като спечелването на Оскар... Какво повече означава Мишлен? Не много. Не мисля, че Michelin разбира какво прави сам. Неподвижно е.
И Крис Корбин, който с Джеръми Кинг е мозъкът зад The Wolseley на Пикадили, каза на Ситуел: Когато става въпрос за ресторанти, в които искате да отидете, той [Мишлен] няма представа.
Все пак това не означава на Арно Лалеман кралски скариди не е за умиране. Ако искате да опитате Assiette Champenoise, Реймс е само на три часа път с кола от Кале и на няколко минути от автомаршрута. Ако успеете да стигнете навреме за обяд, има меню E68; вечер менютата започват от E138.
- L'Assiette Champenoise, 40, Avenue Paul-Vaillant-Couturier, Tinqueux, Reims. Тел 00 33 (0) 3 26 84 64 64.
