Глобалните складове на петрол почти са „претоварени“, тъй като цената пада
Индустрията е изправена пред „най-трудния месец досега“, тъй като търсенето достига 25-годишно дъно
Жан-Себастиен Еврард/AFP/Getty Images
Глобалните цени на петрола продължават да се понижават, тъй като световният енергиен надзор предупреждава, че дори най-големите съкращения на производството в историята няма да компенсират най-големия спад в търсенето от четвърт век.
Цената на суровия петрол Brent, световният еталон, се понижи с повече от 5% до 28 долара за барел вчера, докато цените на петрола в САЩ паднаха до 18-годишно дъно от 19,20 долара за барел след най-бързото нарастване на доставките на излишък на петрол в историята, Пазителят казва.
Нарастването на излишните доставки означава, че корабите, както и тръбопроводите и резервоарите за съхранение, държащи излишък от петрол, могат да бъдат претоварени в рамките на седмици, според предупрежденията на Международната агенция по енергетика (IEA).
Търсенето може да падне до ниски нива, невиждани от средата на 90-те години на миналия век, каза агенцията, добавяйки, че петролната индустрия е изправена пред най-трудния месец от най-тежката година в своята история.
И така, какво се случи с цените на петрола - и вижда ли се край?
Какво стана?
Пандемията на коронавирус доведе до срив на търсенето на петрол, падайки доста под средното за миналата година с 29 милиона барела на ден, за да достигне нива, невиждани от 1995 г.
Дори ако приемем, че ограниченията за пътуване са облекчени през втората половина на годината, ние очакваме, че глобалното търсене на петрол през 2020 г. ще спадне с 9,3 милиона барела на ден спрямо 2019 г., заличавайки почти десетилетие на растеж, каза МАЕ.
Резкият срив в търсенето на петрол остави пазара свръхпредоставен с достатъчно суров петрол, за да затрупа складовите съоръжения.
Според The Guardian запасите от петрол в САЩ са се покачили с повече от 19 милиона барела през последната седмица, което е най-голямото едноседмично увеличение в историята.
Пандемията допълнително изостри колебанията в цените на петрола, след като Русия и Саудитска Арабия започнаха ценова война в началото на март. Това се случи, след като Москва торпилира сделката на ОПЕК за намаляване на производството, тъй като търсенето спадна в отговор на избухването на коронавирус.
В отговор Саудитска Арабия, фактическият ръководител на ОПЕК, премина в офанзива.
Вместо да ограничава доставките, давайки на руснаците шанса да разширят пазарния си дял, кралството отвори кранове, наводнявайки пазара и карайки цените на петрола да паднат с безпрецедентна скорост.
Миналата седмица, Тръмп туитира че е разговарял със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман и е очаквал Рияд и Москва да намалят добива с до 15 милиона барела на ден, което ще доведе до скок в цените.
Покачването обаче беше краткотрайно и анализаторите прогнозират, че ситуацията може да се влоши през следващите месеци.
Когато погледнем назад към 2020 г., може да видим, че това беше най-лошата година в историята на световните петролни пазари, каза Фейт Бирол, директор на IEA.
–––––––––––––––––––––––––––––––––– За обобщение на най-важните бизнес истории и съвети за най-добрите споделяния за седмицата - опитайте списание The Week. Започнете своя пробен абонамент днес ––––––––––––––––––––––––––––––––––
Нова ли е тази волатилност?
През последните няколко години цените на петрола се повишиха като пик през 2014 г. и след това се понижиха, преди да постигнат стабилно възстановяване, само за да бъдат засегнати от по-нататъшни геополитически сътресения – всичко това с огромни последици за световната икономика.
В опияняващите дни на юни 2014 г. суровият Brent достигна $115 за барел. Това, което последва, стана известно като Големия петролен спад, когато цените паднаха с около 40% през шестте месеца до декември 2014 г. и продължиха да падат до под $30 през януари 2016 г.
Сривът на цените основно отразява твърде голямото предлагане, преследващо твърде малко търсене, обясниха The Washington Post . Дори малки промени в баланса между търсенето и предлагането могат да доведат до значителни промени в цените.
Нарастващият добив на шистов петрол в САЩ, който се увеличи с 3,5 милиона барела на ден от 2008 г., съвпадна с по-ниското от очакваното глобално търсене и вдигането на икономическите санкции на САЩ срещу Иран от Барак Обама – всичко това допринесе за спада на цените.
От най-ниската си стойност през 2016 г. геополитическите сътресения и търговската война между САЩ и Китай доведоха цените на петрола до четиригодишен връх от 86,07 долара за барел през 2018 г . Но впоследствие цената на суровия петрол се срина на фона на задълбочаващото се усещане за глобална икономическа мрачност и опасения от свръхпредлагане на петролния пазар.
Какво влияние оказват драматичните промени в цените на петрола?
The Wall Street Journal обяснява, че по-високите цени на петрола вреди на потребителите и притискат предприятията, които разчитат на енергия, за да произвеждат или транспортират своите продукти. Въпреки това, в страна като САЩ, тези загуби се компенсират от печалбите, които петролните индустрии извличат от по-високите цени.
Там, където покачващите се цени на петрола биха нанесли най-много щети, са в страни, които разчитат на внос на енергия, като Китай и Япония, втората и третата по големина икономика в света след САЩ, пише вестникът.
От друга страна, спадът на цените на петрола сигнализира за масивно прехвърляне на богатство от производителите към потребителите, оценено на около 1,5 трилиона долара годишно от икономиста Едуард Ярдени.
Markets Insider казва, че продължаващият спад на цените на петрола и газа ще има дълбоко въздействие върху доходите на икономиките, зависими от природните ресурси.
Страните производители на петрол като Русия, Венецуела и Саудитска Арабия са силно зависими от цените на енергията, за да плащат за обществени услуги.
Д-р Фатих Бирол от Международната енергийна агенция и генералният секретар на ОПЕК Мохамад Сануси Баркиндо казват, че драматичният спад на приходите от петрол вероятно ще има големи социални и икономически последици, особено за разходите на публичния сектор в жизненоважни области като здравеопазване и образование.
