Разследване на Марк Дъгън: полицията трябва да си върне доверието на обществото
Преди 30 години обществото нямаше да има проблем да повярва на полицейската версия за събитията. Вече не
СЛЕД оневиняването на журито по разследването на Марк Дъгън на полицията, която през август 2011 г. застреля 29-годишния баща на шест деца от смесена раса, все по-неотложният въпрос в общественото съзнание ще бъде „Кой сега приема думата на полицията офицер като евангелие?
До определен момент журито по разследването направи, че с мнозинство от осем срещу двама, установи, че Дъгън (за когото полицията твърди, че по време на смъртта му е основен играч във войната на въоръжени банди) е бил законно застрелян.
Тези, които най-ярко твърдят, че на полицията не може да се вярва, че ще каже истината, са семейството, близките приятели и поддръжниците на Дъгън, които след присъдата на следствието малтретираха и блъскаха съдебните заседатели и създаваха такава гневна буря извън съда, че висш офицер от Скотланд Ярд изявление не можа да бъде чуто.
Отхвърлянето на присъдата обхваща и Тотнъм, където е живял Дъгън. Днес по тези северни лондонски улици се крие крехко спокойствие.
Други по-далеч, които може би не са следили повече от половин око върху производството по разследването, вероятно се чувстват донякъде противоречиви. Как пистолетът, за който се твърди, че е бил притежание на Дъгън, когато въоръжена полиция спря кабината, в която той пътувал, е бил намерен на 20 фута от другата страна на оградата, когато никой не го е видял хвърлен? Един очевидец каза, че когато Дъгън излязъл от колата, изглеждал, че е на път да се предаде. Въпреки това той беше застрелян.
Преди тридесет години Великата британска общественост нямаше да има проблем да повярва на полицейската версия на събитията. Може да е имало някои неподредени краища, но те биха се считали за естествени в объркването на момента. Дъгън – извън редиците на най-близкото си обкръжение – щеше да бъде уволнен като престъпник, донесъл смъртта си върху собствената си глава. Вероятно щеше да има облекчение, че човек, за когото служителите казват, че е много опасен, беше отстранен.
Сега не е така. Твърде много пъти – стрелбата на бразилеца Жан Шарл де Менезес; арестуването на учителя в Бристол Кристофър Джефрис по подозрение в убийство; и, разбира се, стрелбата в Дъгън – беше установено, че полицията е издала това, което в най-добрия случай може да се нарече неверни твърдения. Стойката падна с мнозина от по-широката, спазваща закона общественост, че не всички полицаи (или дори техните сили) са толкова честни и почтени, колкото тези, отгледани в ерата на Диксън от Док Грийн, някога можеха да вярват.
Разбира се, винаги е имало огънати ченгета (уволнени в отминали дни като „гнили ябълки“). Въпреки това служителите, които говорят лъжи, сега са много по-склонни да бъдат разкрити както поради това, че обществеността е по-малко доверчива, така и защото „гражданската журналистика“, използваща видео и записи от мобилни телефони, често показва много различна страна на историята.
По съвпадение, както съобщават Daily Telegraph по-рано фотограф-любител, който засне пътен инцидент в Глостършър, се сблъска с полицейски сержант, който иззе фотоапарата му и го злоупотреби и заплаши. Сега ще те никнем и аз ще превърна деня ти в ад, защото ще бъдеш в тази килия цял ден. Това, което вероятно ще направя, е да ви помоля да бъдете задържани под стража. Тези заплахи бяха подредени с псувни. Непознат за не особено разбиращото ченге, фотографът записваше думите му. Сега пред музиката е сержантът, а не гражданинът.
Такива инциденти намаляват уважението и вярата в полицията. Тепърва ще чуем резултата от аферата Plebgate – бившият министър на кабинета Андрю Мичъл обвинява полицията на Даунинг Стрийт, че му е влагала думи в устата в сега прословутия епизод с мотора и портите – но служителите на Мидландс вече бяха разкрити за лъжа, когато, в акт на самозащита, Мичъл взел скрит магнетофон на среща с тях.
Има древен етикет „Кой пази пазачите“? За първи път е произнесен преди 2000 години с латинските думи: „Quis custodiet ipsos custodes?“ Приписван на Ювенал, произходът на въпроса се крие във философията на Платон и Сократ. То е валидно както винаги. Ако тези, които налагат закона, се държат така, сякаш са над него, каква защита има някой от произволно насилие и малтретиране – било то министри от кабинета или млади чернокожи мъже, спрени и претърсени по улиците на Тотнъм?
Висшите офицери (като цяло) не са глупаци. Сър Бърнард Хоган-Хау, комисарят на Метрополитън, обяви, че веднага ще отиде да се срещне с лидерите на общността в Тотнъм. Но обещанията, че поуките са научени, са стандартна процедура и вече не се мият. Сега полицейските лидери трябва не само да имат предвид това, което казват, но и да го прилагат. Хубавите думи са безполезни, освен ако не са придружени от действие и – в този случай – истинска промяна на сърцето.
