Уилям Шекспир: десет от най-добрите стихотворения на Барда
Драматургът и поетът е написал повече от 150 сонета през живота си
Днес по света се провеждат тържества по случай раждането и смъртта на Уилям Шекспир.
Въпреки че точната му дата на раждане не е известна, кръщението му е записано в енорийския регистър в църквата Света Троица, Стратфорд на Ейвън, в сряда, 26 април 1564 г., а кръщенията обикновено се извършват в рамките на три дни след новото пристигане. По-късно той умира през април 1616 г. на 52-годишна възраст.
Въпреки че е най-известен със своите пиеси, Шекспир също е написал огромни количества поезия през живота си. Най-известните му поетични произведения, неговите сонети, са били предназначени предимно за частна читателска публика - но много от тях все още се рецитират в класните стаи и днес.
Колекцията на Бард от 154 сонета е публикувана за първи път през 1609 г. Той също така написва две дълги разказни поеми, публикувани през 1590-те, и няколко други по-кратки стихотворения.
Почти всички сонети следват структурата на три четиристишия или четириредови строфи, последвани от последен куплет. Началото на третото четиристишие на моменти въвежда неочакван остър тематичен обрат, волта. Тази форма е известна като Шекспиров сонет, не защото той е първият, който я използва, а защото става най-известният й практикуващ.
С частично изключение на Сонетите - които са били преразгледани от началото на 19-ти век по време на търсенето на автобиографични тайни, кодирани в тях - недраматичните писания традиционно са изтласкани в периферията на Шекспировата индустрия, казва Фондация за поезия .
И все пак изучаването на неговата недраматична поезия може да освети дейността на Шекспир като поет подчертано на собствената му възраст, особено в периода на необикновена литературна ферментация през последните десет или дванадесет години от управлението на кралица Елизабет.
Ето няколко от най-известните му стихотворения:
Сонет 130
Очите на моята господарка не са като слънцето; Коралът е много по-червен от червените на устните й; Ако снегът е бял, защо гърдите й са тъмни; Ако космите са жици, черни жици растат на главата й. Виждал съм рози дамаскирани , червено и бяло,Но не виждам такива рози в бузите й;И в някои парфюми има повече наслада, отколкото в дъха, който мирише от любовницата ми.Обичам да я слушам да говори, но добре знам, че музиката има много по-приятен звук ;Признавам, че никога не съм виждал богиня да си отива; Господарката ми, когато върви, стъпва по земята. И все пак, за Бога, мисля, че любовта ми е толкова рядка, колкото всяка, която тя опровергаваше с фалшиво сравнение.
Сонет 17
Кой ще повярва на моя стих в бъдещето, Ако беше пълен с най-високите ти пустини? Макар че все пак небето знае, че е само като гробница, Която крие живота ти и не показва половината ти. Ако можех да напиша красотата на очите ти ,И в нови числа пребройте всичките ви милости,Бъдещата епоха би казала „Този поет лъже;Такива небесни докосвания никога не докосват земни лица.“Така и моите документи, пожълтели от възрастта си, трябва да бъдат презирани като старци от по-малко истина, отколкото език, И истинските ти права да се нарекат гняв на поет И разтегнат метър от антична песен: Но ако беше живо някое твое дете по това време, Трябваше да живееш два пъти, в нея и в моята рима.
Сонет 116
Позволете ми да не се женим за истински умове.Признайте пречки. Любовта не е любов, която се променя, когато промени промени, или се огъват с отстраняването за премахване. О не! това е вечно фиксиран знак, който гледа на бури и никога не се разклаща; това е звездата за всяка кора на пръчка, чиято стойност е неизвестна, въпреки че височината му се взема. ела;Любовта не се променя с кратките си часове и седмици, но го понася дори до ръба на съдбата.
Фениксът и Костенурката
Нека най-силната птица лежи Върху единственото арабско дърво Вестник да бъде тъжен и тръбен, На чийто звук целомъдрените крила се подчиняват.
Но ти, крещящ предвестник, Глусен предшественик на дявола, Авгур на края на треската, Не се приближавай до този отряд.
От тази сесия забранява всяка птица с крило на тиранин, Спасете орела, пернат крал; Дръжте поверението толкова строго.
Нека свещеникът в бяло покритие, Тази нефункционираща музика може, Да бъде лебедът, който гадае смъртта, Да не би на реквиема да му липсва правото.
И ти, тройна врана, че твоят пол на самур мак'ст С дъха, който даваш и вземаш, 'Сред нашите опечалени ще отидеш.
Тук започва химнът: Любовта и постоянството са мъртви; Феникс и Костенурката избягаха във взаимен пламък оттук.
Така че те обичаха, както любовта на двама имаше същността, но в едно; Две различни, никакво разделение: Числото там в любовта беше убито.
Сърцата са отдалечени, но не са разделени; Разстояние и никакво пространство не се виждаше.Туикс тази костенурка и неговата кралица: Но в тях беше чудо.
Така че между тях любовта блесна, че Костенурката видя правото си, Пламтящо в очите на Феникса: И едното беше моето на другия.
Следователно собствеността беше ужасена, че азът не е същият; Двойното име на единната природа Не се наричаше нито две, нито едно.
Разумът, сам по себе си объркан, видя разделението да растат заедно, За себе си, но нито едното, нито другото, Простите бяха толкова добре комбинирани;
Че крещеше: „Колко вярно изглежда двойката тази съгласувана! Любовта има причина, няма причина, Ако кои части могат да останат.“
След което направи тази престола До Феникса и Гълъба, Съвръховни и звезди на любовта, Като хор към тяхната трагична сцена: Threnos
Красота, истина и рядкост, Благодат в цялата простота, Тук, затворена, в пепеля, лежи. женено целомъдрие. Истината може да изглежда, но не може да бъде; Красавицата се хвали, но не е тя; Истината и красотата са погребани. Нека поправят тези урни, Които са или верни, или справедливи; За тези мъртви птици въздишат молитва.
Сонет 55
Нито мраморът, нито позлатените паметници на принцовете няма да надживеят тази мощна рима; Но вие ще блестете по-ярко в това съдържание, отколкото непометен камък, осеян с мръсно време. Когато разточителна война ще се преобърнат статуите И жарките изкоренят работата на зидарията, Нито на Марс, неговият меч, нито бързият огън на войната няма да изгорят живия запис на паметта ви. „Спечелете смърт и незабравима вражда Ще вървите ли напред; вашата похвала все още ще намери място дори в очите на цялото потомство, което износва този свят до крайна гибел. Така че, докато вие се осъждате, вие живеете в това и живеете в очите на влюбените.
Не се страхувайте повече от топлината на слънцето
Не се страхувайте повече от жегата на слънцето, Нито от яростната зимна ярост; Ти изпълни светската си задача, Домът си отиде и заплатата ти: Златните момчета и момичета всички трябва, Като коминочистачи, да се прашат.
Не се страхувай повече от намръщенето на великия; Ти си отминал удара на тиранина; Не се грижи повече да се обличаш и да ядеш; За теб тръстиката е като дъба: Скиптърът, учението, физиката, Всички трябва да следват това и да се превърнат в прах.
Не се страхувайте повече от светкавицата, Нито от страшния гръмотевичен камък; Не се страхувайте от клевета, порицайте обрив; Свърши радостта и стенането: Всички влюбени млади, всички влюбени трябва да се примирят с теб и да дойдат в пръстта.
Никой заклинател не ти навреди! Нито магьосничеството те очарова! Призрак, непокрит да те търпи! Нищо лошо няма да се приближи до теб! Тихо завършване има; И прочут да бъде гробът ти!
Духай, духай, зимен вятър
Духай, духай, зимен вятър, ти не си толкова неблагодарен, колкото човешката неблагодарност; Зъбът ти не е толкова остър, Защото не те виждат, Макар че дъхът ти да е груб. Хей-хо! пейте, хай-хо! до зелената холи: Повечето приятелство е преструване, най-обичащата просто глупост: Тогава, хей-хо, свети! Този живот е най-весел.
Замръзни, замръзни, горчиво небе, че не хапеш толкова близо, като ползите забравих: макар че водите се изкривяват, жилото ти не е толкова остро, колкото приятел не си спомни. Хей-хо! пейте, хай-хо! до зелената холи
Изнасилването на Лукреция
Нейната лилиева ръка, розовата й буза лежи под, Уютна възглавницата на законна целувка; Който, следователно, ядосан, сякаш се разделя, Подути от двете страни, за да иска своето блаженство; Между чиито хълмове е погребана главата й; Където като добродетелен паметник тя лъже, за да й се възхищават от блудствени несвещени очи.
Без леглото другата й прекрасна ръка беше, Върху зелената завивка, чието перфектно бяло се показваше като априлска маргаритка на тревата, С перлена пот, наподобяваща нощна роса. може да се отворят, за да украсят деня.
Косата й като златни нишки играеше с дъха й. Скромни развратници, безумна скромност! Показва триумфа на живота в картата на смъртта, И смътния поглед на смъртта в смъртността на живота. животът, изживян в смъртта, и смъртта в живота.
Нейните гърди като кълба от слонова кост, обградени със синьо, Чифт девически светове непокорени, С изключение на техния господар, без носещ хомот, който те познават, И го почитаха с клетва. справедлив трон, за да изгони собственика.
Какво можеше да види, но силно забеляза? Какво забеляза, но силно желаеше? Това, което видя, той твърдо се влюби в това, И в волята си своеволният поглед той умори. С повече от възхищение той се възхищаваше на Нейните лазурни вени, на нейната алабастрова кожа ,Кораловите й устни, снежнобялата й брадичка с трапчинки.
Както мрачният лъв се успокоява от плячката си Остър глад чрез завоеванието, така и тази спяща душа остава Тарквин, Неговият гняв на похот, като се взира, е квалифициран; Отпуснат, а не потиснат; защото, застанал до нея, Неговото око, което закъснява този бунт, възпира до по-голям шум изкушава вените му.
И те, като мъртви роби за грабежни битки, Упорити васали паднаха подвизи, извършващи. В кървава смърт и похапване наслада, Нито детски сълзи, нито стенания на майки почит, Надуват в гордостта си, началото все още очаква. Дава горещо зареждане и им предлага да направят каквото им харесва.
Неговото барабанящо сърце ободрява горящото му око, Окото му препоръчва водещото към ръката му; Ръката му, горда с такова достойнство, Пушеща от гордост, марширува, за да застане върху нейните голи гърди, сърцето на цялата й земя, Чиято редици от сини вени, докато ръката му се лющеше, остави кръглите им кули лишени и бледи.
Те, прибирайки се към тихия кабинет, където лежат тяхната скъпа гувернантка и дама, Кажете й, че е ужасно обзета И я плашат с объркване на виковете си. ,От неговата пламтяща факла са затъмнени и контролирани.
Представете си я като една в глухата нощ От скучен сън от ужасно въображаемо събуждане, Който си мисли, че е видяла някакъв ужасен дух, Чиито мрачен аспект кара всяка става да трепери. Какъв ужас е това! но тя, в по-лошо приемане, От нарушен сън, внимателно гледа на гледката, която прави предполагаемия ужас истина.
Увита и объркана в хиляди страхове, Като новоубита птица тя трепереща лъже. Тя не смее да погледне; все пак, намигвайки, в очите й се появяват бързо сменящи се лудории, грозни. Такива сенки са фалшификати на слабия мозък, Който, ядосан, че очите летят от светлините си, В тъмнината ги плаши с по-ужасни гледки.
Ръката му, която все още остава на гърдите й (Груб овен, да разбие такава стена от слонова кост!) Може да почувства сърцето й (горкият гражданин) изтощено, Наранявайки се до смърт, да се изправи и да падне, Да бие нейната маса, че ръката му трепери .Това предизвиква в него повече ярост и по-малко съжаление,Да направи пробив и да влезе в този сладък град.
Сонет 43
Когато повечето ми намигвам, тогава очите ми виждат най-добре, Защото през целия ден те гледат нещата без уважение; Но когато спя, в сънищата те гледат към теб, И тъмно ярки са ярки в тъмното насочени. Тогава ти, чиито сенки правят сенките ярък, 5Как ще се изобрази формата на сянката ти, щастлива да покаже На ясния ден с твоята много по-ясна светлина, Кога към невиждащите очи твоята сянка блести така! Как, казвам, очите ми биха били благословени, направени Като те гледам в живия ден, 10Когато в мъртви нощ твоята прекрасна несъвършена сянка През тежък сън на невиждащи очи остава! Всички дни са нощи за гледане, докато те видя, И нощи светли дни, когато сънищата ми те показват.
Сонет 20
Женско лице със собствената си ръка на природата нарисувано ли си, господарката на моята страст;Женско нежно сърце, но не запознато с променливата промяна, каквато е модата на фалшивите жени;Око, по-ярко от тяхното, по-малко фалшиво в търкаляне, Позлатяване на предмета, при което то гледа;Мъж в оттенък, всички нюанси в неговия контрол, Който краде очите на мъжете и душите на жените изумява. И за жена си създадена за първи път, Докато природата, както тя те е изработила, падна в милост, И като допълнение, аз от теб победих От добавяйки едно нещо към целта ми нищо. Но тъй като тя те убоди за женско удоволствие, моята да бъде твоята любов и твоята любов използва своето съкровище.
