Македонците бойкотират референдума за промяна на името
Гласуването щеше да проправи пътя на страната да се присъедини към ЕС и НАТО, но сега нейната бъдеща посока е несигурна
Димитър Дилков/AFP/Getty Images
Малко над една трета от македонците гласуваха на знаков референдум за промяна на името на страната на Северна Македония, поставяйки под съмнение пътя им към членството в НАТО и ЕС.
Дори преди затварянето на избирателните секции, онези, които настояват за бойкот на референдума, излязоха на улицата, за да отпразнуват ниската избирателна активност, което представлява първия сериозен удар по политиката на прозападното правителство, откакто то пое властта през май миналата година, съобщават Ройтерс .
В това, което се разглеждаше като гласуване за правене или прекъсване за това дали стратегическата балканска страна ще се измести на запад, македонците бяха попитани: подкрепяте ли членството в Европейския съюз и НАТО, като приемете сделката между (Република Македония и) Република Гърция?.
Предложеният северен префикс може да изглежда незначителен ВРЕМЕ , но докосва нервите в бившата югославска република, която обяви независимост през 1991 г., и в Гърция.
Атина отдавна твърди, че името на нейния северен съсед представлява културна и териториална претенция към собствената й северна провинция Македония, родното място на Александър Велики.
Спорът беше препъни камък в отношенията преди близо три десетилетия, когато страната официално стана Бивша югославска република Македония или накратко БЮРМ.
Прекъсването на задънената улица между двете страни дойде през юни, след месеци на разговори между Зоран Заев, македонският премиер, и гръцкия му колега Алексис Ципрас.
И двамата лидери изпънаха вратовете си политически и се сблъскват с остра съпротива от местни критици, The Daily Telegraph казва.
Според CNN мнозина в Македония виждат това като възможност веднъж в живота да се даде тласък на икономическо съживяване, а Заев, който посредничи на сделката, залага на членството в НАТО, което ще донесе така необходимите инвестиции на Македония.
Други обаче дълбоко възмущават, че трябва да добавят географски квалификатор към името на страната си, като казват, че заглавието Северна Македония е унижение и омаловажава страната на световната сцена, съобщава Телеграф.
Президентът Георге Иванов беше сред тези, които казаха, че ще бойкотират вота, описвайки предложената сделка като историческо самоубийство.
Нито един вот не е бил толкова исторически – или пропит с такива настроения – откакто страната обяви независимост през 1991 г., се казва Пазителят . Референдумът идва на фона на поляризация, потенциално експлозивна емоция и според съобщенията Русия засилва тайните усилия да разбие прегръдката на Македония от Запада, добавя вестникът.
Анкетите преди гласуването в неделя показаха подкрепата за присъединяване към ЕС и НАТО на около 70%, но всички погледи бяха насочени към избирателната активност с опозиционни консервативни и националистически групи, настояващи за бойкот на референдума като част от голяма и организирана кампания за дезинформация, която мнозина смятат, че е организирана от Москва.
Силният интерес на Русия към вота едва ли е изненадващ. NBC News казва, че Балканите са били в дърпане на въже между Русия и НАТО от години,
Кремъл открито се противопостави на гласуването в неделя, като руският посланик каза, че Македония може да стане легитимна мишена, ако отношенията между Москва и НАТО се влошат допълнително.
Министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис каза, че на път за столицата Скопие миналата седмица няма съмнение, че Русия превежда пари и провежда по-широка кампания за подкопаване на промяната на името.
В знак на това колко важна е западната ориентация на Македония за региона и за Европа като цяло, Матис е само един от поредицата международни лидери, които се спуснаха в малката страна с едва два милиона души през последните седмици. Други са германският канцлер Ангела Меркел, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини
Изглежда обаче, че звездното отношение не е успяло да повиши избирателната активност, като предварителните доклади на служители на изборите показват, че малко над една трета от македонците са гласували на референдума.
Съгласно македонската конституция референдумите трябва да имат избирателна активност от над 50%, за да бъдат резултатът валиден, но правителството преди това определи гласуването в неделя като необвързващо, което означава, че може да приеме резултата като точно отражение на общественото мнение, независимо от оказва се.
