Нарастващ глобален дълг: какво означава това за инвеститорите?
Как да плащаме за всичко това? И как инвеститорите трябва да се ориентират в ситуацията?
След световната финансова криза от 2008/2009 г. се появи нов консенсус, че дългът е лош. Потребителите започнаха да намаляват дълга – процес, известен като намаляване на задлъжнялостта – и компаниите трябваше да изчистят балансите си. И все пак само за няколко години беше очевидно, че намаляването на задлъжнялостта не върви съвсем по план.
През 2015 г. например консултантската фирма McKinsey издаде документ, озаглавен Дълг и (не много) намаляване на задлъжнялостта . Изследователите на фирмата установиха, че глобалният дълг е нараснал с 57 трилиона долара... никоя голяма икономика не е намалила съотношението си дълг към БВП от 2007 г. насам. Високият държавен дълг в развитите икономики, растящият дълг на домакинствата и бързото нарастване на дълга на Китай са области от потенциална загриженост.
Купчината дългове просто продължава да расте
Бързо напред към 2019 г. и дори предпазливи централни банки удряха алармата. В годишния си доклад BIS – основната организация, представляваща централните банки – предупреди, че един от най-ярките признаци за прегряване в световната икономика е нивото на неплатените заеми, отпуснати на рискови компании. Цялостният пейзаж е един от глобалната икономика, която не успя да се откаже от своя зависим от дълга модел на растеж, се посочва в доклада. Всъщност съвкупният дълг (държавен плюс частен) по отношение на БВП, въпреки че достигна плато през последната година, е много по-висок от преди кризата... ако световната икономика се забави в някакъв момент, е трудно да не си представим, че дълговата тежест ще се увеличи още повече.
Консултантите на McKinsey се върнаха в битката, наблюдавайки в друг документ - Предстои ли изчисление на ливъридж? – общият корпоративен дълг в САЩ е нараснал от 2,3 трилиона долара през 2008 г. до 5,2 трилиона долара през 2018 г., докато компаниите са били по-високо задлъжнели спрямо рентабилността си, отколкото в който и да е момент от 2008 г.
Тогава, в първите месеци на 2020 г., се появи коронавирус. В резултат на това поехме още повече дългове, като централните банки по целия свят – в частност САЩ – отприщиха извънредни пакети за кредитиране, с още по-радикална намеса, отколкото видяхме през 2009 г.
Базираната в Лондон изследователска група Cross Border Capital проследява глобалната ликвидност, с фокус върху паричните политики на централната банка. В началото на април тя вече отчита огромно увеличение на балансите на централните банки – обещанията за спешно финансиране от централната банка добавиха инжекции от 6,5 трилиона долара, увеличавайки глобалните баланси на централната банка с 32% и представляващи 8,2% от световния БВП.
Правителствата си пишат чекове
Федералният резерв в САЩ, Английската централна банка и дори Европейската централна банка сега участват в огромни програми за изкупуване на държавни облигации, за да помогнат за финансирането на растящите държавни разходи. В средата на май, например, BBC съобщи, че мерките, свързани с коронавирус, могат да струват до 298 милиарда британски лири само за тази финансова година. Общо миналата година правителството взе заем от £55 млрд., но само през април 2020 г. взе заем от £62,1 млрд.
Добрата новина е, че с обещанието за подкрепа от централната банка, няма недостиг на търсене на този дълг. В средата на май Службата за управление на дълга на правителството на Обединеното кралство отчете рекордни обеми на поръчки за държавни облигации на Обединеното кралство (последни). Бяха получени поръчки на стойност около 53 милиарда британски лири за само 7 милиарда британски лири от 2061 британци (които трябва да бъдат изплатени след 41 години). Бяха издадени и плащания с отрицателна доходност (т.е. когато търсенето е толкова високо, че инвеститорите ефективно плащат на правителството, за да му отпусне заем, а не обратното).
Какво означава този глобален поток от дългове за инвеститорите? Все още е рано, но можем да рискуваме с някои предположения. Положителната страна е, че с доходността на облигациите и основните лихвени проценти на централните банки, близки до нула, разходите за обслужване на този дълг са ниски. Това може да насърчи още повече заеми и разходи от правителствата, които искат да започнат възстановяване след епидемията.
Но тази планина от дълг няма да изчезне скоро - и това от своя страна може да насърчи централните банкери да задържат лихвените проценти близо до нула за по-дълго. По-важното е, че централните банки и правителствата може също да са готови да се примирят с по-високи нива на инфлация при всяко възстановяване, за да изядат реалната стойност на този дълг в дългосрочен план.
Желанието да се приеме повече инфлация – да речем над диапазона от 2% до 4% – може да доведе до по-голяма волатилност на пазарите на чуждестранна валута, като валутите с по-висока инфлация стават по-слаби с течение на времето, което ще увеличи стойността на чуждестранните акции, държани от местни инвеститори. Реалните активи – вариращи от злато до имоти и инфраструктура – също могат да се възползват от тази по-позволителна инфлационна среда, особено ако инвеститорите започнат да се тревожат за темповете на инфлация, които ще излязат извън контрол при хиперинфлационен сценарий, подобен на Зимбабве или Ваймарската република. Какъвто и да е резултатът, не си правете илюзии – ние все още живеем в епоха на пиков ливъридж и инвеститорите трябва да се хеджират по подходящ начин.
